Рождени цветя: произход, история и символика на цветята на вашия рожден месец

История и произход на рождените цветя

Традицията на рождените цветя – определено цвете за всеки месец – има загадъчен произход. Историците нямат сигурни данни откога точно започва тя, но някои предполагат, че идеята може да води началото си още от Древен Рим. Знаем, че в Римската империя е било обичай рожденикът да получава букет цветя като подарък за рождения си ден – жест, който вероятно е положил основите на асоциирането на определени цветя с месеца на раждане. С течение на времето различни народи обогатяват тази идея с локални легенди и символика.

През Викторианската епоха на 19-ти век особена популярност придобива езикът на цветята (флориографията) – изкуството да се предават послания чрез цветя. Именно тогава се появяват и първите алманаси и книги, които свързват всеки ден или месец с конкретно цвете и значение. Например, във викторианския „Floral Birthday Book“ (1863) кокичето е отбелязано като цветето на първите дни на януари със значението „надежда“. Известната илюстраторка Кейт Грийнъуей през 1884 г. публикува своя речник „Езикът на цветята“, където за всяко цвете е дадено качество – например маргаритката символизира невинност, а момината сълза – „връщане на щастието“. Тези значения се преплитат с народни вярвания и легенди от различни култури, за да оформят съвременната представа за рождените цветя.

До началото на 20-ти век традицията е утвърдена в англо-американския свят – популярни списания и алманаси (като Old Farmer’s Almanac) вече публикуват списъци с цветята на всеки месец. Интересно е, че понякога се посочват по две цветя за месец – основно и второстепенно – в зависимост от различните традиции и наличието на цветя в различните региони. По-долу ще разгледаме поотделно всяко рождено цвете, неговия произход и символика.

Рождени цветя по месеци – символика и легенди

Януари – Кокиче

Януарското цвете е нежното кокиче, едно от първите, които се показват изпод снега. В северното полукълбо кокичето се смята за вестител на пролетта – крехко, но издръжливо цвете, което носи обещание за ново начало сред зимния пейзаж. Още викторианските флорални календари го отбелязват като символ на надеждата и обновлението в началото на годината. Кокичето често се свързва и с чистотата заради белоснежните си цветчета. В някои страни (например Англия) съществува вярване, че да подариш кокиче на Нова година носи късмет и надежда. Макар в други традиции кокичето да е било считано и за цвете на скръбта (например използвано в траурни венци), днес то по-скоро символизира оптимизъм – подходящо начало за януари.

Февруари – Теменужка 

Рожденото цвете на февруари е теменужката – малко скромно цвете, което често цъфти дори под снега. В суровите зимни месеци теменугите добавят капка цвят и напомнят, че пролетта наближава. Във викторианския език на цветята теменужката е олицетворение на скромност и вярност – вероятно заради това, че цветчетата ѝ са наведени, сякаш са свенливи. Смята се също, че теменужките символизират вечна любов и преданост – качества, много подходящи за месеца на влюбените. Исторически, през XIX век в Англия теменужките често се използват в букети за любим човек като послание “винаги ще ти бъда верен”. Деликатният виолетов цвят се асоциира и с духовност и мъдрост. Не е изненадващо, че дори днес каталозите за цветя продължават да посочват теменужката като типичното февруарско цвете на любовта и вярността – една романтична алтернатива на розата около Свети Валентин.

Март – Нарцис

За месец март, когато настъпва пролетното равноденствие, традиционно се свързва жълтият нарцис (известен и като дафодил). Нарцисът обикновено е първият ярко жълт цвят след зимата – виждаме го да никне веднага щом земята започне да се затопля. Още древните келти и особенно валийците го почитат: в Уелс е прието да се носи нарцис на ревера на 1-ви март в чест на Деня на Св. Дейвид. Тъй като маргаритките и минзухарите също могат да се появят рано, яркият нарцис обаче се откроява със слънчевия си цвят като символ на прераждането и новото начало. Английските алманаси от 19-ти век отбелязват нарциса като “цвете на възраждането”, тъй като цъфти с началото of пролетта след дългата зима. Нарцисите носят послание за оптимизъм и радост: неслучайно се казва, че да подариш букет нарциси на човек означава да му пожелаеш щастие и късмет. В езика на цветята нарцисът символизира и приятелство, но най-вече се свързва с идеята за обновление – напълно в духа на месец март.

Април – Маргаритка 

През свежия април поляните се изпъстрят с бели и жълти маргаритки. Не случайно това е рожденото цвете на април – те растат изобилно през този месец и навяват усещане за детска невинност и радост. Викторианците особено ценят маргаритката: в известния справочник на Кейт Грийнъуей маргаритката е дефинирана като символ на “невинност”. Със своите прости бели листенца, които се разтварят към слънцето, тя олицетворява чистото сърце и чистотата на намеренията. В много култури маргаритката е и цвете на новото начало и прераждането, тъй като затваря цветчетата си вечер и ги отваря отново сутрин – все едно “се ражда” всеки ден наново. В народните вярвания съществува играта “обича ме, не ме обича”, при която се откъсват листенцата на маргаритка – това също подсилва асоциацията ѝ с любовната гадателска невинност. В някои стари детски песни и стихчета (например “Маргаритке, маргаритке, кажи ми...”) цветето говори за чистосърдечни желания. Затова и до днес букет полски маргаритки може да се подари на човек, роден през април, като пожелание да остане вечно млад по дух и сърце.

Май – Момина сълза

През май природата се събужда в пълна сила, а емблематичното цвете на месеца е изящната момина сълза. Това ароматно бяло цвете, събрано на нежни камбанки, традиционно цъфти около 1-ви май. Във Франция от векове съществува празникът La Fête du Muguet (Празник на момината сълза), на който на 1-ви май хората си подаряват стръкчета момина сълза за късмет и щастие. В европейския фолклор момината сълза се свързва именно с „завръщане на щастието“ – вярвало се е, че тя носи радостта на пролетта обратно в домовете. Според легендите, там където стъпили краката на Дева Мария, поникнали момини сълзи – затова в някои християнски традиции символизира сълзите на Богородица, но и утехата след тях. През Викторианската епоха момината сълза е била популярен мотив върху поздравителни картички за месец май, а Old Farmer’s Almanac и други източници окончателно я утвърждават като майското рождено цвете. Нейният прекрасен аромат и снежнобял цвят я правят символ на чистота, смирение и възвръщане на радостта. Да подарите букет момини сълзи за рожденик през май означава да му пожелаете щастие и успешен нов жизнен цикъл.

Юни – Роза

Розата, наричана неслучайно „царицата на цветята“, е традиционното рождено цвете за месец юни. В България и много други страни именно юни е месецът на розите – тогава е розоберът в прочутата Розова долина, а по цял свят градините преливат от розови храсти. Розата има богата митологична и културна история. Според древногръцката легенда богинята на цветята Хлорис създала розата от прелестна млада нимфа, вдъхнала ѝ живот, а боговете от Олимп я дарили с красота, аромат и бодли; накрая всички били толкова възхитени, че обявили розата за „кралица на цветята“. Оттогава розата е символ на божествена красота, любов и власт.

В Римската империя розата се посвещава на богинята Венера (Афродита) и олицетворява страстната любов. През Средновековието става символ и на Дева Мария (бялата роза – чистота, червената – жертвената любов). Викторианците пък развиват цял кодекс около розите – различните цветове и броят на розите в букета носели различни послания. Общо взето обаче розата почти винаги значи любов, преданост, чест и красота. Исторически в поздравителните картички от Викторианската епоха за родените през юни често имало изобразени рози, именно защото розата се утвърждава като цветето на месеца. Днес юнските рожденици могат да се радват на наистина царствено рождено цвете – розата – която със своите кадифени венчелистчета и нежен аромат остава универсален символ на любовта.

Юли – Водна лилия (лотос)

За разгара на лятото – юли – рожденото цвете е избрано да бъде водната лилия. През този месец тихите слънчеви езера се покриват с плаващите листа и изящните цветове на водните лилии. Те носят усещане за спокойствие и прохлада в горещините. Символиката на водната лилия е дълбоко вплетена в древните митове. В древноегипетската митология синята водна лилия (лотос) е свещена – от първичните води на хаоса изплувал лотосов цвят и от него се родил богът на слънцето Ра. Поради това лотосът олицетворява сътворението, раждането на светлината и възкресението. Всяка вечер цветът се прибира във водата, а на сутринта отново се отваря – египтяните виждали в това циклите на залеза и изгрева, смъртта и прераждането.

В други култури (например в Далечния изток) водната лилия/лотос символизира духовно просветление – корените са в калта, но цветът се издига чист над водата, подобно на просветлението над земните страсти. Ето защо лотосът е почитан в будизма и индуизма като знак за духовна чистота. В контекста на рождените цветя, водната лилия носи посланието за пречистване, обновление и спокойна сила. Тя напомня, че дори сред изпитания (мътните води) може да разцъфне красота и мъдрост. В САЩ около 1910-те години водната лилия започва да фигурира в списъците като цветето на юли, вероятно защото през този месец най-много ѝ се радваме. Ако сте родени през юли, вашето цвете е символ на дълбоко заложена жизненост и стремеж към светлина.

Август – Мак

Макът – огненият ален мак, който гори по полята в разгара на августовската жега – е избран за рождено цвете на август. В края на лятото маковете красят узрелите ниви и напомнят за слънцето със своя ярък цвят. В древногръцката митология макът е бил посветен на боговете-близнаци Хипнос (бог на съня) и Танатос (бог на смъртта), както и на техния син Морфей (бог на сънищата). Древните гърци забелязали приспивния ефект на сока от мак (опиума) и често изобразявали Хипнос и Танатос с венци от макови главички. Поради това макът от векове символизира спокойния сън, утехата и забравата. Но носи и по-позитивно послание – за виденията и въображението, които идват насън (оттук препратката към Морфей).

В Древна Гърция макове са украсявали храмовете на Деметра – богинята на плодородието – като знак за обредно приспиване на земята преди новата жътва. В наши дни червеният мак придобива допълнителна символика на памет и почит. След Първата световна война макът се превръща в международен символ на спомена за загиналите воини – вдъхновено от прочутото стихотворение „На полетата на Фландрия“, където се възпяват маковете, поникнали по бойните полета. Затова в англоезичния свят носят червени макове на ревера за Деня на примирието (11 ноември). Тази двойствена природа на мака – едновременно символ на успокоението и на паметта – го прави особено вълнуващо рождено цвете. За родените през август макът напомня, че в горещия вихър на живота трябва да откриваме мигове на покой, а спомените за миналото ни дават сила.

Септември – Утринна слава

Рожденото цвете на септември е романтичното „утринна слава“ – катерливото цвете, което разтваря фуниевидните си цветове с първите лъчи на слънцето. На английски името му буквално значи „слава на утринта“, защото цъфти при изгрев и увяхва до вечерта. Този кратък дневен жизнен цикъл е вдъхновил поетите да виждат в утринната слава символ на преходността на живота и красотата на мимолетните мигове. В същото време растението е много издръжливо и плевелно – бързо обхваща огради и градини – което го свързва с упоритостта и жизнеността.

Историята на утринната слава е интригуваща. Родом от тропиците, тя е въведена в Япония около 8-9 век, първоначално като лекарствено растение. По време на периода Едо (XVII–XIX в.) в Япония се разгаря истинска мода по отглеждане и селекциониране на разнообразни сортове утринна слава – това цвете става толкова популярно, колкото лалетата в Холандия. Японските градинари създават нови багри и форми, организират пазари и изложби на асагАО (японското име на растението). След 1900 г. утринната слава „мигрира“ на Запад не само като градинско растение, но и като част от флоралните календари. В някои западни източници тя се свързва със символ на благодарност и привързаност – вероятно поради розовите ѝ сортове, които навяват нежност. Също така септември е месецът на новата учебна година и новите начинания, а утринната слава с всеки изгрев сякаш празнува именно новото начало всеки ден. Ако вашият рожден месец е септември, това цвете отразява вашата способност да се възраждате с оптимизъм всяка сутрин и да цените всеки ценен, мимолетен момент.

Октомври – Невен

Октомври носи последните топли и златни дни преди зимата, а неговото рождено цвете е сияйният невен (известен още като турта или календула). Невенът цъфти до късна есен с ярките си оранжеви и жълти багри, напомняйки ни топлината на отминалото лято. Това цвете има богата символика в различни култури по света. В ацтекската култура в Мексико невенът (наричан cempasúchil) е бил свещено цвете – използвали са го в религиозни ритуали и го асоциирали със слънцето. Днес в Мексико го знаем като „цветето на мъртвите“ – основен елемент от празника Диа де лос Муертос (Ден на мъртвите) в началото на ноември. Яркооранжевите невени украсяват олтарите (офрендите) и с аромата и цвета си се вярва, че водят душите на покойните обратно при близките им. Така невенът символизира своеобразна връзка между живота и смъртта, топлина и надежда сред скръбта.

В Индия и цялата Южна Азия невените също имат огромно значение. Те са смятани за изключително благословени и плодотворни цветя. По време на фестивали като Дивали и Наваратри, както и на сватби, гирлянди от невени красят домове и храмове. Невенът там символизира чистота на сърцето, благословия и присъствието на божественото. Смята се, че оранжево-златистият му цвят носи слънчева енергия – топлина, страст и творческа сила. Поради яркия си цвят и устойчивост, невенът се свързва и с креативността и способността за трансформация – например в модата и изкуството той често символизира творческия дух (да “разцъфнеш като невен”). В някои западни езотерични традиции невенът е използван за пречистване и изцеление, а цветовете му се асоциират с чакрата на слънчевия сплит (енергия и воля). През 20-ти век в САЩ каталози и календари популяризират невена като октомврийско цвете, вероятно подчертавайки именно неговата двойственост: „последният огнен цвят преди зимата“, носещ послание за топлина, творчество и преход към нов цикъл. Родените през октомври могат да се гордеят с това ярко цвете – то отразява тяхната вътрешна светлина и умението им да внесат цвят дори в най-мрачните дни.

Ноември – Божур

Рожденото цвете за ноември по западните традиции често е хризантемата, но все по-често се посочва и великолепният божур – особено като алтернатива в по-топлите климатични пояси, където някои сортове божури цъфтят късно. Божурът има изключителна репутация в Източна Азия. В Китай той е почитан от над 1500 години и е наричан „крал на цветята“. Още през династия Тан (VII–X в.) божурът е обявен за национално цвете на Китай, символизиращо императорска мощ, богатство и чест. Неговите едри кичести цветове се асоциират с пълнотата на изобилието – затова на китайски език божурът олицетворява богатство и просперитет (известен е и като “цветето на богатството и честта”). До днес в Китай и Япония божурът е символ на уважение, късмет и благополучие – често се изобразява в традиционното изкуство, по кимона и порцелан.

В Европа божурите стават популярни през XIX век заради красотата и аромата си, но навлизат по-късно в концепцията за “рождени цветя”. Едва около 1920-те години в някои американски издания започват да включват божура като второ рождено цвете за ноември наред с хризантемата. Например съвременните таблици дават хризантема (традиционно) и божур (алтернативно) за ноември. Причината е, че божурът носи сходна символика – щастие, просперитет и благословия. В Викторианския език на цветята божурът е значел също срамежлива усмивка или романтична привързаност, поради което често се подарявал на млади булки. Но най-вече божурът в западния свят днес се възприема като цвете на късмета и щастливия брак, а също и на честта. Интересно е, че божурови мотиви красят много сватбени декорации и букети през юни (когато реално цъфти в нашите ширини), но символно е свързан с ноември – може би за да внесе жизнената пролетна енергия насред есента. Ако вашето рождено цвете е божур, смята се, че сте надарени с благородство на душата, щедрост и способност да привличате изобилие и късмет в живота си.

Декември – Имел

Последният месец, декември, е изпълнен с празничен дух, зимно вълшебство и традиции. Рожденото цвете (или по-скоро растение) за декември е имелът – вечнозелената полу-паразитна клонка с бели плодчета, която от векове се асоциира с мир и любов. Макар имелът технически да не е “цвете”, той присъства в почти всички списъци с birth flowers за декември заради богатата си символика в зимните празненства. Друидите от древните келтски племена особено почитали имела: той рядко се намирал (расте високо върху дъбови дървета) и когато го откриели, го режели със златен сърп на специална церемония. Вярвали, че имелът има вълшебни целебни сили, носи плодовитост и пази от зли духове. В техните обичаи двама враждуващи, срещнати под дъб с имел, трябвало да оставят оръжията и да обявят примирие – оттам идва асоциацията на имела с мира.

Древните римляни също възприемат имела като символ на мир и приятелство. По време на декадентския фестивал Сатурналиите (празнуван в края на декември) било обичай да се закачва имел над вратата – вярвало се, че той носи късмет в дома, помирява семейните конфликти и пази от нещастия. Някои източници твърдят, че именно по време на Сатурналиите е започнал обичаят двама души, застанали под имела, да се целунат – като знак на любов и добра воля. В скандинавската митология пък имелът е свързан с богинята Фрига, която обявила имела за символ на любовта, след като едноименното растение почти погубило сина ѝ Балдур – оттам още една нишка в легендите за целувката под имела за щастие.

До Викторианската епоха в Англия целуването под имел вече е утвърдена коледна традиция, пренесена по-късно и в Америка. Имелът – зелен дори посред зима, украсен със снежнобели или червени плодчета – идеално се вписва като символ на вечния живот, надеждата и любовта, които празнуваме по Коледа. Затова и е наричан символ на коледния месец. Ако сте родени през декември, вашето растение е имелът – пожелание да носите миротворчески дух, да дарявате любов и да запазите свежестта и зеленината на сърцето си дори в най-суровите зими.

Ако искате да запазите символиката на своето рождено цвете не само в сърцето си, но и като част от своя стил, в нашата колекция ще откриете изящни бижута с рождени цветя, създадени с внимание към всеки детайл.

Нашите кръгли колиета с рождени цветя
Тези колиета са вдъхновени от красотата на природата и символиката на всяко рождено цвете. Елегантната кръгла форма подчертава дизайна, а висококачествените материали гарантират дълготрайност и стил. Това е не просто аксесоар, а личен символ, който винаги ще ви напомня за вашия специален месец.

Нашите колиета сърце с рождени цветя
Съчетание между символа на любовта и уникалната красота на рожденото цвете, тези колиета са нежни, романтични и дълбоко персонални. Те са перфектен избор за подарък, когато искате да покажете внимание и обич, било то за рожден ден, годишнина или специален момент.

Често задавани въпроси за рождените цветя

Какво представляват рождените цветя?
Рождените цветя са традиционни цветя, асоциирани с месеца на раждане на човек. Подобно на зодиите или рождените камъни, всеки месец от годината има свое “цвете-покровител”. Идеята е, че това цвете отразява качества на родените през месеца или е особено красиво/характерно за сезона. Например януари е свързан с кокичето (което цъфти през януари), юни – с розата (разцветът на розите) и т.н. Рождените цветя имат както декоративна, така и символична роля – вярва се, че носят послания на късмет, любов, надежда и др. към рожденика. Днес хората често ги използват при подаръци за рожден ден (букети, бижута, картички с изображение на рожденото цвете) като личен и смислен жест.

Откъде произлиза традицията на рождените цветя?
Концепцията за рождените цветя има древни корени, но се оформя постепенно. Някои историци смятат, че традицията може да е започнала в древен Рим – тогава рождените дни се отбелязвали с поднасяне на цветя. С течение на вековете различни култури добавят свои значения: например китайските династии въздигат божура като “крал на цветята” (почетно цвете за пролетта), друидите почитат имела през зимата и т.н. Като конкретен списък по месеци традицията се утвърждава през Викторианската епоха в Англия и Америка. Тогава излизат книги и алманаси, които систематизират кои цветя отговарят на всеки месец, опирайки се на езика на цветята и фолклора. От Викторианската епоха насам списъкът с рождени цветя почти не се е променил, с изключение на дребни регионални разлики. Днес това е утвърдена част от празничния фолклор.

Еднакви ли са рождените цветя по целия свят?
В основни линии – да, списъкът с традиционните 12 рождените цветя е международно разпространен, особено в западните страни. Например навсякъде януари се свързва с кокиче или карамфил, февруари – с теменужка, март – с нарцис и т.н. Разбира се, има някои различия. В Англия за януари често дават карамфила като основно цвете, а кокичето като второстепенно; за април – маргаритка и/или сладък грах; за май – момина сълза и/или глог и т.н.. Културните предпочитания също играят роля – в Япония например традиционният „цветен календар“ може да включва сакура (черешов цвят) за определени пролетни дни, макар сакура да не е класическо “рождено цвете” в западния списък. Но като цяло концепцията е достатъчно популярна, че големите флорални компании и алманаси по света публикуват сходни таблици. Съвременните международни източници често посочват по две цветя за всеки месец – основно и вторично, именно за да покрият различните традиции. Например: за август основно цвете е гладиолата в някои страни, а вторично – макът; за септември – астер и утринна слава и т.н. Така че ако срещнете разлика, тя не е грешка, а въпрос на предпочитание или климат (наличие на цветето през месеца). Важно е символиката да се запази сходна.

Как мога да използвам рожденото цвете?
Рождените цветя имат приложение в много приятни жестове и идеи. Най-просто – можете да поднесете на рожденик букет от неговото рождено цвете. Това винаги впечатлява, защото показва лично отношение. Ако цветето не е в сезон (напр. трудно е да се намерят кокичета през януари в цветарските магазини, където преобладават карамфили и рози), може да изберете картичка или поздрав с изображение на рожденото цвете. Много хора обичат и бижута с мотив на рождено цвете – например медальон с гравирана маргаритка за родените през април, обеци с форма на роза за юнски рожденици и т.н. Това е чудесен подарък, тъй като е едновременно красиво и символично. В нашия магазин дори предлагаме цяла колекция бижута с рождени цветя, където за всеки месец има специално изработено украшение – можете да я разгледате тук: нашата колекция от бижута с рождени цветя. Някои хора избират да отбележат рожденото си цвете и по други начини – например с татуировка на цветето на месеца им, украса в дома в съответния флорален мотив, или засаждане на това цвете в градината си като лично посвещение. Възможностите са много и всички те носят радост, защото свързват човека с природата и традицията.

Има ли месеци с повече от едно рождено цвете?
Да, няколко месеца имат алтернативни рождени цветя. Исторически това се е получило, защото различните народи и източници са имали разногласия кое цвете най-добре представя месеца – или пък защото едно цвете не е достъпно навсякъде. Например януари освен кокиче включва и карамфил като рождено цвете (особено в САЩ и Англия карамфилът е много популярен зимен цвят). Февруари понякога се допълва от иглика наред с теменужката. Април – освен маргаритката, и сладкият грах се сочи като цвете на месеца. Май – глогът придружава момината сълза в някои списъци. Юни – класически розата, но и орлови нокти (жинджифилово цвете) в англоезичния свят. Юли – наред с водната лилия, често се дава и чучелче (делфиниум, larkspur) като рожден цвят. Август – традиционно гладиола и мак (гладиолата цъфти масово през август). Септември – астра и утринна слава (астрите цъфтят есента и също са символ на септември). Октомври – невен и космос (cosmos – декоративно цвете, което също цъфти през октомври). Ноември – хризантема и божур. Декември – джел (коледна бодлива зеленика) заедно с имела, а понякога и коледен кактус или пуансетия се споменават. В нашата статия избрахме по едно емблематично цвете на месец за по-голяма яснота. Но хубавото е, че няма строги правила – ако за вас друго цвете повече ви допада за рождения ви месец, свободни сте да го приемете за свое. Целта на тази традиция е да носи удоволствие и смисъл, а не ограничения.

В заключение, рождените цветя са прекрасен начин да се свържем както с природата, така и с наследената мъдрост на традициите. Те разказват истории – за богове и легенди, за сезони и празници – и ни помагат да придадем допълнителна символика на рождения ден. Независимо дали вярвате в специалната им енергия, или просто ви радва тяхната красота, вашето рождено цвете може да бъде ваш личен талисман. Пожелаваме ви да разгърнете живота си в цветове, подобно на вашето рождено цвете, и да черпите вдъхновение от неговата история и значение. И не забравяйте – можете да разгледате и нашата специална подборка от изящни бижута с рождени цветя за всеки месец, ако искате да носите символа си винаги с вас. Нека цветята да продължат да ви напомнят, че животът е цикъл от сезони, всеки със своята красота, и че вие разцъфтявате във времето точно както е предназначено – уникални и прекрасни като вашето цвете.